Ти седиш самотен в края на покрива и си мислиш дали да скочиш или не.В този момент затваряш очи и чуваш един детски глас.Той те моли да не го правиш.Ти не спазваш малбата му и правиш точно обратното.СКАЧАШ!Пренасяш се в друг свят,който мислиш.че ще е по-добър от този който си водел до сега.Там виждаш едно детенце с бели дрехи,руса коса и сини очи.Това дете беше твоят ангел,който те бе помолило да не скачаш.Детето ти каза,че имаш право на едно желание преди да бъдеш забравен.Ти поиска от него да ти покаже как би живял ако не беше скочил.Ангелчето го направи.Ти видя,че две минути преди да скочиш си щял да се откажеш.На слизане по стълбата от покрива си щял да срещнеш едно прекрасно момиче.Виждаш как в ръката си стиска бръснарско ножче.Чудиш се какво да и кажеш.Тогава тя решава да те попита какво правиш на този студен покрив.При този въпрос очите ти се насълзяват.Отговаряш на момичето с мълчание.След пет минути й казваш,че си искал да се хвърлиш от блока,защото никой не те обичал.След тези думи момичето започва да се смее.Ти я поглеждаш с учудване.Питаш я защо и тя ти казва,че едно толкова хубаво момче не може да не е обичано.Ти поглеждаш ангелчето и започваш да плачеш.После й казваш,че тя е най-красивото момиче,което си виждал и това,което държи в ръката си е излишно.Взимаш ножчето от ръката й и го хвърляш настрани.Сядате по средата на покрива.Тя вдига красивите си очи и поглежда към небето.Ти отлепваш погледа си от нея и го пренасяш на звездите,които в сравнение с нейните очи ти приличат на жалки точици. „ – Красиво е нали?” – пита те тя.Вместо отговор тя усеща твойте меки устни върху своите.Стоейки до ангелчето и наблюдавайки тази картина ти осъзнаваш,че има за какво да живееш.Ангелчето вижда това и решава да ти даде втори шанс.Вместо на студения асфалт ти отваряш очи там кадето стоеше преди да скочиш.Ти скачаш ,но не в бездната на града,а на покрива.Тръгваш към вратата,от която излезе тук.И от тази врата излиза момичето.Тя е толкова красива,че оставаш на място.Тя те гледа със заплаканите си сиво-зелени очи.В ръката си държи ножче.Без нищо да и казваш,отватяш ръката й и го взимаш.След това го захвърляш настрани.Тя те гледа очудено,ти й казваш „Щяхме да направим най-голямата грешка в живота си!”Ти я прегръщаш и я завеждаш по средата на покрива.Тя сяда и те хваща за ръката,като леко те подръпва и сядаш до нея.Тя трепери и ти я прегръщаш.Тя те поглежда в очите и разбира,че в непознатия е намерила любовта на живота си.Ти я гледаш в очите и разбираш,че в непознатата си открил единствената.Вашите алени устни се сливат в нежна целувка.И повече вие никога не се разделяте.

Един прекрасен блог, на едно прекрасно моми4е, пълен с разнообразни истории за любовта, приятелството и т.н. Много е хубав, продължавай да го запълваш с интересни истории : )