През пролетта вали много,както и в този ден.Хората се бяха прибрали по домовете си и навън беше пусто,така беше и в твоята душа.Отново беше сама.Сълзите ти се стичаха по лицето,както дъжда по прозореца.Той си тръгна от теб.Не можа да разбереш какво направи,за да го отблъстнеш.Той ти каза : „ забрави за всичко,моля те!”.Как иска да забравиш за всичко?В един момент ти казва : „обичам те!’’,а в следващия иска да го забравиш.Ти знаеш,че това никога няма да стане,защото го обичаш.Седиш на прозореца и плачеш,чудиш се дали той мисли за теб,така както ти сега за него.Сред нищото,което те заобикаля ти виждаш единствено красивите му очи. Може би,се опитваш да си внушиш,че той още те обича-че някога е имал чувства към теб.Но,дълбоко в душата си ти знаеш отговора – той никога не те е обичал!В този момент,когато ти плачеш за него той е с някоя друга.Вече знаеш,че няма никакъв смисъл да се ядосваш за него.КОГО ЗАЛЪГВАШ???!Ти го обичаш,повече от всичко,повече и от самата себе си.Отиваш в дтугата стая при родителите си и им казваш само : „съжалявам...’’Побягваш към вратата и излизаш на дъжда.Отваряш бавно ръката си в която до сега си стискала бръснарското ножче.Ръката ти е окървавена от силното стискане.Не усещаш тази бока,а само онази дълбоко в душата си.Косата ти е измокрена цялата,сините ти насълзени очи изпъкват на фона на размазания черен грим.Ти изтича до далечната градинка и седна на тревата.Цялата трепереше.С дясната си ръка стискаше ножчето и ... 1,2,3 .Цялата стана в кръв. 4,5,6 сега и другата ти ръка беше в кръв.Легна на тревата,а тежките сълзи на небето падаха върху теб.Вече беше в бесъзнание.Слънцето изгря,а ти стоеше мъртва на земята с прерязани вени.Хората те подминаваха,никой не обръщаше внимние.Душата ти стана от тялото ти.Погледна се и се засмя.Смехът не можеше да скрие сълзите ти.Духът ти падна на колене до тялото и започна да плаче.Едно единствено момче се затича към теб,за да види какво е станало.Това беше той.Момчето заради което направи това.Взе те на ръце,а духът ти изчезна.Започна да тича и да моли за помощ,а сякаш никой не го чуваше.Той беше с теб,но вече беше прекалени късно...

naistina pi6e6 mn hubavi raboti...ospbenno tazi ;]

"ти знаеш отговора – той никога не те е обичал!"

moje bi te e obichal sisi,prosto ne ti go e pokazal ;)

razkaza e po istinska slu4ka do nqkude do " Отваряш бавно ръката ... " do tam vs e real