Денят е прекрасен и най-накрая се чустваш наистина щастлива. Толкова много неща си мислеше,че искаш,а се оказа,че ти е нужна само една негова усмивка,за да те накара да се усмихнеш и ти. Всичко бе започнало в ноща през която се скара с родителите ти.Тогава искаше да изчезнеш от този свят.....да се скриеш на възможно най-закътаното място.Тогава телефонът ти позвъня.Беше той.Не искаше да разбира,че си плакала,за това се опита да се пооспокоиш преди да му вдигнеш.Още от първата дума той те попита какво ти има.Чудеше се какво да му кажеш,за да не го тревожиш.Замълча и отклони темата,но той се ядоса.Каза му,че си се скарала с майка ти и той пожела да дойде при теб.Ти му каза,че е по-добре ти да отидеш до тях и той се съгласи.Кога то стигна и го видя той се затича към теб и те прегърна.Ти също го прегърна много силно.Започна да му разказваш всичко,на това момче можеше да споделиш абсолютно всичко. Мина доста времеот скандала с майка ти.А към твоя приятел започна да изпитваш по-различни чувства от приятелските.Не искаше да разваляш перфектното ви приятелство с любов.За това реши да не се виждате толкова често,беше те страх да не се влюбиш.И както всяка вечер и тази стоиш на покрива на блока в който живееше,но този път беше сама...без него.Беше се свила в едно от ъгълчетата и слушаше любимата ви песен... и плачеше.Той я посвети на теб.В нея се пее: I"ll be there when your heart stops beating I"ll be there when your last breath"s taken away In the dark, When there"s no-one listening In the times when we both get carried away Всеки път когато я пускаха по радиото или я слушаше в mp3то си започваше да плачеш. Вече мина много време от последния ви разговор-почти месец. Крещеше в съня си"Не те обичам!Не си ми нужен!И никога няма да си ми нужен!" в ума ти този вик не утихваше,а на лицето ти се ронеха сълзи изпълнени с толкова много любов. Минаха шест месеца от последната ви среща. Един ден се разхождаше в парка и там най-случайно го видя как сеги сам на една пейка.Помисли си,че това сигурно е някакъв сън.Отиде при него все едно нищо не се е променило,той не помръдна порцелановото си и безчувствено лице,погледна те с вледеняващ празен поглед сякаш погледа му минаваше през теб.Молеше му се,плачеше,а той не пророни и една сълза.Попита го,защо е толкова безчуствен.Той каза,че е отвикнал да плаче и да прощава отдавна-още когато си му показала какво е истинското значение на думата любов и след това си му отнела всичко.Опитваше се да здържиш сълзите си,но безуспешно.Хвана вкучанените му от студа ръце с надеждата той да почувства нещо.Разбра,че няма начин да оправиш нещата.Сега не само изгуби любовта на живота си,но и най-добрият си приятел. Вече нямаше за какво да живееш.Направи няколко неуспешни опита за натравяне с хапчета,но всеки път се намираше някой който да повика бърза помощ,за да те спаси.Той беше дочул от някаде за случилото се,но нямаше никаква реакция от негова страна....все едно си никоя.Изчака само да излезеш от болницата,за да продължиш с опитите. В колата на вашите на път за вкъщи погледна ръцете си-цялите бяха издълбани с името му.Родителите ти вече не те пускаха да излизаш с приятели или да оставаш сама във вас. Единствено време когато беше сама,беше през ноща,защото вашите спяха дълбоко.Мина година без никакви злополуки от твоя старна.Още през първият ден когато вашите те пуснаха отново на вън ти набра номера му.Поиска да се видите само двамата-той се съгласи,каза ти,че ще излезе с мотора. Той дойде пред вас и ти се качи зад него.Хвана го през кръста и той подкара на някаде.Отидохте в една градинка-там си говорихте много време.Когато си тръгвахте изражението на лицето и погледа му бяха съвсем различни от преди.Бяхте отново щастливи както в миналото.По пътя на връщане той те попита нещо-дали го обичаш...Отговора разбира се беше ”да!”.Той те помоли да го прегърнеш наистина силно и да вземеш неговата каска.Учуди се защо иска това,но го послуша.Той засили мотора на максимална скорост,а ти го молеше да намали(разбира се,ти не знаеше,че спирачките на мотора не работят).Той не намали скоростта и най-накрая се блъснахте в скалата.Единственият оцелял беше ти-благодарение на каската която ти беше дал.Той бе починал на място. Разбра,че той те е обичал повече дори и от собственият си живот...и може би повече от колкото ти си го обичала...

lol sisy mn e hybavooo... br :* obi4am te