Лятото бе към края си. Усещах последните слънчеви лъчи да изгарят лицето ми. Вървях по шумната улица, но не чувах и звук. Забързани хора минаваха край мен. Зървах ги за миг и завинаги изчезваха от живота ми. Изчезваха както Той никога нямаше да се заличи нито от живота, нито от сърцето ми, от мислите ми... Защо се получи така? Този въпрос бе обзел съзнанието ми и не ми даваше покой. В онзи ден бях загубила някой, който никога нямаше да загуби мен.

Щях ли да съм друга след случилото се? Би ли могъл животът ми да продължи по старому без Него? Отговорът бе ясен. Викът на една умираща любов ме проглушаваше, раздираше душата ми и с цялото си същество исках само едно - да чуя отново онзи глас... Едни очи ми липсваха повече от всичко, неистово се нуждаех от един човек, само един, а ми даваше всичко, от което се нуждаех.

Пред очите ми мина онзи толкова болезнен и истински момент, за който само бях чела в романите и който мислех, че никога няма да изживея - моментът на раздялата. Отивах да му кажа колко го обичам, исках само да го видя, а той, Той ми причини болка, която сърцето ми не познаваше дотогава. Виждах само него и Нея. Те, двамата, заедно... Ръцете му я докосваха, устните му бяха впити в нейните. Аз не бях в мислите му, на моето място имаше друг човек.

Най-големият ми кошмар се превръщаше в реалност. Сърцето ми кървеше и болеше толкова, че исках до го изтръгна от гърдите си. Можех да изтръгна сърцето си, но не и Него. Завинаги щеше да остане там, да изпепелява цялото ми същество и навярно без да знае, да докосва струните на душата ми всеки път, когато идваше в мислите ми.

Лятната любов, която всеки изживява... Не знаех, че цената за нея е толкова висока, че трябваше да платя с част от сърцето си, която Той безмилостно завладя. Споменът за запознанството ни, за първата ни целувка, за ръцете му върху моите, замъгли погледа ми и усетих парещите сълзи по бузите си. Да си тръгна? Направих го! Да продължа? Това също направих! Да го забравя?! Не, на това никога нямаше да съм способна... Безсмислено беше да опитвам да го прогоня от живота си, а и защо да го правя, болката и обидата ще останат там. Но очарованието на първата любов бе несравнимо и това ми даваше сила. Крачка по крачка - продължавах да вървя по онази улица, носеща дъха на неговия парфюм и аз вдишвах дълбоко, запазвах последния си спомен за момчето с лешниковите очи и сладки като шоколад устни, което разби сърцето ми...