Вярваш ли, че съществува истинска любов? Истинската любов означава да намериш човек, без който не можеш да живееш...

Имаше едно момиче, което познаваше само болката, тъгата, самотата и разочарованието на тази любов. Момчето, което безумно обичаше с цялата си душа, беше на хиляди километри от нея. Знаеше, че повече няма да го види, няма да чуе гласа, който я караше да изтръпва, да го почувства близо до себе си поне за миг... Нямаше да види усмивката му, която може да я накара да забрави за цялата си болка и тъга.

Дните минаваха сякаш бяха години... Опитваше се да го забрави, но … напразно! Всичко й напомняше за него, беше обсебил ума й. Беше му се посветила изцяло - мислите, душата и сърцето, всичко му принадлежеше. Щом не можеше да бъде с него, нямаше да може и да е с никой друг.

Една вечер както обикновено, сгушена в ъгъла, прегърната от тъмнината и самотата, държеше негова снимка. Сълзите не спираха. Питаше се защо трябва да страда толкова много, какво бе сторила, защо Бог я наказваше така … Защо ли все още живее, след като никога няма да бъде щастлива. Момичето знаеше, че никога през живота си няма да бъде щастлива и че няма да види своя любим. Единствен приятел сега й бе ножът … Острието се докосна до студената й длан. Усещаше, че кръвта й изтича, но тази болка не можеше да се сравнява с тази в сърцето й. Не издаде звук - вече нямаше сили от толкова изплакани сълзи, разбити мечти и молитви. С последни сили написа с кръвта си на пода "Обичам те" и затвори изморените си очи.

Сега духът й преследва нейния любим и тя е истински щастлива, защото е близо до него, макар и той да не я вижда и усеща! Любовта й е толкова силна и истинска, че и смъртта не може да й попречи да обича!